Гигантската стогодишна протеинова манипулация на човечеството

Протеинова пропаганда: Протеин и пропаганда  
от Michael Dye

Протеинът е най-широко дискусираната и публикуваната тема относно хранителните  изисквания на тялото ни.
С цялата тази достъпна информация за протеина бихте предположили че хората са  доста добре информирани по темата.
Грешка.
Средностатистическият американец консумира над 100 грама протеин на ден, три до пет пъти повече от колкото е необходимо според специалистите.

Ние всички знаем, че протеинът е основна хранителна съставка, но това, което не е казано на повечето от нас е че прекалено големи количества неусвоен протеин могат да бъдат опасни за здравето ни.

Опасностите на диета с високо съдържание на протеини не са известни на широката публика, защото ни е била поднасяна дезинформация и пропаганда за протеините, повече отколкото всяка друга категория на храненето. Комбинация от отдавна остарели опити с животни, обслужващо егоистични интереси индоктриниране, преоблечено като хранително образование е оставило повечето хора зле информирани за протеиновите нужди на тялото ни.

Няколко поколения учени и лекари бяха обучавани неправилно, че ние имаме нужда от месо, млечни продукти и яйца за да си набавим протеин. Месната, млечната и яйчната индустрии финансираха това "хранително образование" и то стана политика на правителството на САЩ. (Бел на преводача: и не само на САЩ) Голяма част от доказателствата, използвани в подкрепа на твърдението че животинските продукти са идеални за задоволяване на потребностите от
протеин на човека се основава на вече дискредитиран експеримент върху плъхове проведен през 1914.

Експертите в областта на храненето и медицинската наука драстично са променили мисленето си за протеиновите нужди на човека след скандалния експеримент с плъхове от преди 102 години, но това обновено знание достига много бавно до широката публика.

Така че в опит да се запълни тази голяма празнина от информация, до колкото е възможно максимално сбито, ето едно обобщение от шест точки за това което имаме нужда да знаем за протеина. Всяка една от тези шест точки ще дойде като изненада за средния възрастен чиито познания за протеина са ограничени до това, което е научил преди няколко десетилетия в училище.

Групите в обществото отговорни за медицината и храненето приемат бавно доказателства противоречащи на сегашното статукво на обслужващото егоистични интереси "образование за храненето", пропагандирано от големите комерсиални групировки - особено месната и млечните промишлености. Но изправени пред фактите лекарите и специалистите по хранене бяха принудени да отклоняват повече и повече хора от месните продукти (холестерол, наситени мазнини, слуз, нула целулоза и т.н.) към повече пресни плодове и зеленчуци. Беше интересно да се наблюдава през тези години как експертните становища и официалната линия на поведение се промениха, понякога неохотно, в областта на здравето и храненето.
Например, по темата на протеина:

1) Съвременните изследвания показват, че за повечето хора загрижеността е за медицинските проблеми, причинявани от употребата на твърде много протеин, отколкото да получават недостатъчно протеини. Протеинът е един изключително важен хранителен елемент, но когато ядем твърде много протеини, или протеин, който не можем да храносмелим, това води до проблеми. В книгата си "Твоето здраве, твоят избор", Dr. M. Ted Morter Jr предупреждава: "В нашето общество един от основните източници на физиологичните токсини е употребата на твърде много протеин."

Хората, опитващи се да консумират колкото се може повече протеини могат да бъдат силно шокирани когато прочетат в главните медицински списания и научни доклади, че излишъкът на протеини е установен да насърчава растежа на раковите клетки и може да предизвика чернодробни и бъбречни заболявания, проблеми с храносмилането, подагра, артрит, дефицит на калций (включително остеопороза) и други вредни минерални дисбаланси.

От десетилетия се знае, че популации консумиращи храна с високо съдържание на протеини на месна основа имат по-високи нива на рак и по-ниска продължителност на живота (от порядъка на 30 до 40 години), в сравнение с култури, съществуващи на ниско-протеинови вегетариански диети (със средна продължителност на живота от 90 до 100 години).

Многобройни проучвания са установили, че животни и хора, подложени на високо
протеинови диети страдат по-често от рак. Що се отнася до хората, Т. Колин Кембъл, професор по Диетология в университета Корнел и старши научен съветник на Американския Институт за Ракови Изследвания, казва, че има "силна корелация между приема на протеини в диетата
и рака на гърдата, простатата, панкреаса и дебелото черво." По същия начин, Майрън Уиник, директор на Института по Human Nutrition в Колумбийския университет, е открил убедителни доказателства за "връзката между високо протеиновите диети и рака на дебелото черво."

В книгата си "Твоето здраве, твоят избор", д-р Morter пише: "Парадоксът на протеина е, че той не само е съществен елемент но и потенциално разрушаващ здравето. Адекватни количества са жизнено важни за поддържане на вашите клетки в крепко здраве и вършещи си работата; но непреклонната консумация на прекомерни количества хранителни протеини задръства вашите клетки и смъква рН на животоподдържащите течности до нива водещи до задушаване на клетките и образуващи болести. Клетките претоварени с протеини стават токсични."

В броя от 03 септември, 1982 на New England Journal of Medicine учените Dr. Barry Branner and Timothy Meyer заявяват че "неусвоените протеини се елиминират от бъбреците. Тази излишна работа толкова много стресира бъбреците, че постепенно се появяват увреждания и тъканта им започва да се втвърдява."

В дебелото черво този излишен протеинов отпадък изгнива и се превръща в токсични вещества, някои от които се абсорбират в кръвния поток. Dr. Willard Visek, професор по Клинични Науки от Илинойския Университет Medical School, предупреждава: "Една високо протеинова диета също разрушава панкреаса и намалява съпротивлението към рак, както и допринася за развитието на диабет."

Всеки успешно обработен от образованието относно храненето идващо от месната и млечните индустрии ще бъде озадачен от многобройните проучвания установяващи че остеопорозата, недостиг на калций който прави костите порести и чупливи, е много разпространена сред хората с високо потребление на протеин и калций. Например, в броя от Март 1983 на списание  Clinical Nutrition е описано, че на 65-годишна възраст, измеримите нива на костна загуба на месоядците са пет до шест пъти по-лоши от колкото на вегетарианците. На 22-ти август, 1984 изданието Medical Tribune също така е установило че вегетарианците имат "значително
по-здрави кости."

Африканските Банту жени консумират средно само 350 мг калций на ден (далеч под препоръката на Националния Съвет по Млечните Продукти от 1200 мг/ден), но рядко чупят кости и остеопорозата практически не съществува защото те имат диета с ниско съдържание на протеини. В другата крайност, ескимосите имат най-високия прием на калций в света (повече от 2000 мг/ден), но те страдат от едно от най-високите нива на остеопороза, тъй като диетата им е и с най-високото съдържание на протеини.

Обяснението за тези резултати е че консумацията на месо оставя киселинен остатък и диета на киселинно-формиращи храни изисква тялото да балансира своето рН като извлича калций (алкален минерал) от костите и зъбите. Така че, дори ако ние консумираме достатъчно калций, богатата на протеини, базирана на месо диета ще доведе до това калцият да се извлича от костите ни. Д-р Джон Макдугъл докладва за едно дългосрочно проучване, установило че дори с прием на калций по-висок от 1400 мг на ден, ако субектите консумират 75 грама протеин дневно е имало повече калций в урината им, отколкото се е абсорбирал в тялото им. Тези резултати показват, че за да се избегне недостига на калций е може би по-важно да се намали приема на протеини, отколкото да се увеличава потреблението калций.

В своята книга от 1976, "Как да станем добре", д-р Пааво Аирола, Ph.D., ND, отбелязва че ние "сме били докарани да вярваме, че диета с високо съдържание на протеин е задължителна, ако искаме да постигнем високо ниво на здраве и предотвратяване на болестите. Пишещи за здравето и "експерти", които препоръчват високо протеинови диети са били подведени от преиначени изследвания, които са били финансирани от млечната и месната индустрии или от недостатъчна и остаряла информация. Най-новите изследвания, в световен мащаб, научни и емпирични показват все по и по-убедително, че нашите минали вярвания по отношение на високите изисквания за протеин са остарели и грешни и че действителната дневна нужда от
протеин в храненето на човека е далеч под това, което отдавна се смята за необходимо. Изследователи, работещи независимо един от друг в много части на света стигнаха до извода, че нашата актуална дневна нужда от протеин е само от 25 до 35 грама (суровите протеини се използват два пъти по-добре от сготвените)... Но това, което е още по-важно е, че изследвания по целия свят носят почти ежедневно потвърждение на научния аргумент... че протеини, колкото й съществени и важни да са, МОГАТ ДА СА ИЗВЪНРЕДНО ВРЕДНИ КОГАТО СЕ КОНСУМИРАТ НАД АКТУАЛНАТА НИ НУЖДА. Д-р Аирола продължава: "Метаболизмът на протеините, консумирани в дози над действителната необходимост оставя токсични остатъци от метаболични отпадъци в тъканите, предизвиква autotoxemia, повишена киселинност и хранителни дефицити, натрупване на пикочна киселина и пурини в тъканите, гнилостни процеси в червата и допринася за развитието на много от най-разпространените и сериозни заболявания, като артрит, увреждания на бъбреците, пиорея, шизофрения, остеопороза, атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания и рак. Високо-протеиновата диета води до ускорено състаряване и намалява продължителността на живота."

2) Да се посрещнат нашите минималните дневни изисквания за протеин e по-лесно отколкото повечето хора биха си представили ... само с плодове и зеленчуци. Тъй като голяма част от това, което експертите вярваха за протеините беше доказано че е грешно, препоръката за дневна консумация на протеини от Американското правителство са намалени от 118 грама/ден до 46 до 56 грама/ден през 1980 година до настоящото ниво от 25 до 35 грама на ден. Сега много диетолози смятат, че 20 грама протеин на ден е повече от достатъчно, и предупреждават за потенциалните опасности от редовната консумация на много повече протеини. Средният американец консумира малко над 100 грама протеин на ден. Драстично намалените препоръки за консумация на протеин са очевиден признак, че официална информация за протеина преподавана на всички от децата в училище до лекарите е била неправилна, но не са правени големи усилия, за да се информира обществеността, че това, което ни учеха преди е вече доказано погрешно. Така че има голям брой хора с медицински проблеми, причинени от яденето на четири или пет пъти повече протеин, отколкото е необходимо, но те заблудени продължават с манията си да си гарантират, че ще получат достатъчно протеин.

Един добър начин за определяне на това кои храни осигуряват достатъчно протеини е да се разгледат препоръките относно процента от нашия общ прием на калории, който да се осигурява от протеините и след това се определи кои храни отговарят на тези препоръки. Тези препоръки варират от 2.5% до 8% на сто. Доклади в американското списание Clinical Nutrition твърдят да получаваме 2.5% от ежедневния ни прием на калории от протеин и че много популации са живели в отлично здраве с този процент. Процентът от СЗО (Световната здравна организация) е 4.5%. The Food and Nutrition Board препоръчва 6%, докато National Research Council препоръчва 8%.

Числата 6% и 8% са повече от онова, от което повечето хора се нуждаят и по-високите проценти са предназначени като резерв за безопасност. Но въпреки това тези препоръки се удовлетворяват от повечето плодове и значително се превишават от повечето зеленчуци. Например, процентът на калории, осигуряван от протеина в спанака е 49%; броколи 45%; карфиол 40%; маруля 34%; грах 30%; зелен боб 26%; краставици 24%; целина 21%; картофи 11%; сладки картофи 6%; меден пъпеш 10%; пъпеш 9%; ягоди 8%; портокали 8%; диня 8%; праскови 6%; круша 5%; банани 5%; ананас 3%; и ябълка 1%. Имайки предвид тези цифри, всеки диетолог би се съгласил, че е много лесно за един вегетарианец да получи достатъчно протеин. (Бел на прев: на практика е много трудно да се състави диета в която човек да приема по-малко от 20 г протеин на ден: човек може да си достави това количество протеин само от:
50 г соя, или от 100 г какао, или от 220 г леща, или от 160 г пълнозърнест хляб, или от 120 г овесени ядки, или от 200 г боб,  или от 465 г кейл, или от 526 г броколи, или от 650 г спанак,  или от 800 г тиква, или от 152 г кълнове на леща или нахут, или от 5 броя авокадо, или от 15 банана, или от 13 нектарини, или от 82 г фъстъци, или от 95 г бадеми, или от 84 г орехи, или от 67 г тиквено семе, или от 104 г слънчогледово семе, или 143 г сушени домати.)

Две са причините поради които нуждите ни от протеини са толкова ниски, както отбелязват Harvey и Marilyn Diamond в книгата "Fit for Life": "човешкото тяло рециклира 70% от протеиновите си отпадъци" и че нашето тяло губи само около 23 грама протеин на ден.

3) Необходимостта да се консумират храни, съдържащи "пълноценен протеин" се основава на погрешен и остарял мит. Поради погрешна дезинформация от проучване с плъхове от 1914 година много хора все още вярват, че те са длъжни да ядат животински продукти, за да получат "пълен протеин." А за други хора, тази заблуда беше заменена от втора неточна теория, че е необходимо подходящо комбиниране на храните, за да се получи "пълен протеин" от зеленчуците. Тези две теории са безспорно опровергани, защото вече знаем че ние хората можем напълно да задоволим своите нужди от протеин и всички други хранителни изисквания
от суровите плодове и зеленчуци без да се притесняваме за правилното им комбиниране или добавяне на протеинови добавки или продукти от животински произход към диетата ни.

Всъщност, цялата теория стояща зад необходимостта да се консумира "пълноценен протеин" - едно вярване прието някога като факт от медицинските и хранителни експерти сега бива игнорирано. Например, д-р Алфред Харпър, председател на Nutritional Sciences в University of Wisconsin, Madison и в Food and Nutrition Board на National Research Council заявява: "Една от най-големите заблуди някога увековечени е, че има някаква нужда от така наречения "пълноценен протеин"."

Протеините са съставени от аминокиселини, и тези аминокиселини са буквално градивните тухли на нашето тяло. Нашето тяло има нужда да получава от храната осем незаменими аминокиселини за да изгражда "пълноценен протеин" и всяка една от тези аминокиселини се съдържа в плодовете и зеленчуците. (Има общо 23 аминокиселини, от които се нуждаем, но тялото ни е в състояние да произвежда 15 от тях, оставяйки осем, които да бъдат получени от храната). Има много зеленчуци и плодове, които съдържат всичките осем незаменими аминокиселини, включително моркови, брюкселско зеле, зеле, карфиол, царевица, краставици, патладжан, кейл, бамя, грах, картофи, лятна тиква, сладки картофи, домати, банани... .

Но причината да не се нуждаем от всичките осем незаменими аминокиселини от една храна или от едно хранене е че нашето тяло складира аминокиселини за бъдеща употреба. От смилането на храната и от рециклирането на протеиновите отпадъци, тялото ни поддържа аминокиселинен резерв, който циркулира и достига до клетките в цялото тяло чрез кръвоносната и лимфна системи. Тези клетки и черния ни дроб постоянно правят депозирания и изтегления от този резерв на базата на търсенето и предлагането на специфичната аминокиселина.

Вярването, че животинският протеин е по-добър от растителния протеин датира от 1914 година, когато двама изследователи Осборн и Мендел (Osborn и Mendel) установяват, че плъховете са растели по-бързо хранейки се с животински протеин отколкото от растителен протеин. Базирано на тези констатации, месото, млечните продукти и яйцата са били обозначени като "Клас А" протеин, а растителните протеини са били класифицирани като по-низш "Клас Б" протеин. В средата на 1940-те години, учените открили, че за диетата на плъховете са необходими десет незаменими аминокиселини и че месото,

млечните продукти и яйцата доставят всичките десет от тези аминокиселини, докато пшеницата, оризът и царевицата не го правят. Индустриите произвеждащи месо, мляко и яйца капитализират от тези две констатации, с малко внимание върху факта че хранителните изисквания на плъховете са много по-различни от тези на хората. 

През 1952 година е била открито, че хората имат нужда от само осем незаменими аминокиселини и че плодовете и зеленчуците са отличен източник на всички тях. По-късните експерименти също са установили, че въпреки че животинският протеин ускорява растежа на плъховете, животинският протеин също води до по-кратка продължителност на живота им и високи нива на рак и други заболявания. Съществуват и големи различия в нуждите от протеини на хората и плъховете. Човешкото майчино мляко съдържа 5% протеин, сравнено с 49% съдържание на протеин в млякото на плъховете. За да се убедите колко невежи са тъй наречените "експерти", през времената когато се е мислело че диетите с високо съдържание на протеин са здравословни, тези "експерти" са смятали, че е грешка на природата, че човешките жени произвеждат кърма само с 5% протеин.

Митът "пълноценен протеин" получи още един тласък през 1971 година, когато Франсис Мур Лапе (Frances Moore Lappe) написа книгата "Диета за една малка планета" (Diet for a Small Planet). Lappe обезсърчава храненето с месо, но рекламира комбиниране на храната с растителни протеини, като боб и ориз, за да се получат всичките осем незаменими аминокиселини в едно хранене. Но през 1981 година Lappe провежда допълнителни проучвания и ясно разбира, че комбинирането на вегетариански храни не е било необходимо, за да получим подходящия протеин. В юбилейното издание на десетата годишнина от издаването на "Диета за една малка планета" Lappe призна грешката си и потвърди, че комбинирането на храните не е необходимо за да се получи достатъчно протеин от вегетарианската диета. Всъщност, д-р Джон Макдугъл предупреждава, че усилията да се комбинират храни за пълноценен протеин са не само ненужни, но и опасни, тъй като "човек, който следва съветите за комбиниране на протеини може неволно да си изработи диета, съдържаща прекомерни и следователно вредни количества протеин".

4) Протеинът е основна част от нашето (живо) тяло и има разлика между протеин, който е бил сготвен и протеин в своята сурова (жива) форма. Налага ни се да разберем, че нашето тяло (което е изградено от около 100 трилиона живи клетки) се състои от 15% протеин, което прави протеинa главния солиден елемент в нашето тяло, на второ място след водата, която съставя 70 процента от тялото ни. Протеинът се изгражда от аминокиселини и аминокиселините са съставени от вериги от атоми. Тези атоми, които изграждат аминокиселините, които изграждат протеините буквално стават градивните тухлички на тялото ни.

Проблемът е, че готвенето убива храната и де-натурира или пренарежда молекулярната  структура на протеините, което води до слепване/(коагулиранe) на аминокиселините.

Д-р Norman W. Walker подчертава, че има разлика между атомитe, които са живи и мъртвите атоми. Д-р Уокър казва че топлината от готвенето убива и променя вибрациите на атомите, които съставят аминокиселините които съставят протеините, които съставят тялото ни. В човешкото тяло, д-р Уокър отбелязва, в рамките на шест минути след смъртта нашите атоми променят своята вибрация и вече не са в жива, органична форма. Така разликата между сготвен и суров протеин е разликата между живота и смъртта на атомите, които съставляват 15% от нашето тяло.

Д-р Уокър пише: "Точно както животът е динамичен, магнетичен, органичен, така и смърта е статична, немагнетична, неорганична. Това което ражда живота е живото и това се отнася и за атомите в храната ни. Когато атомите в аминокиселините са живи, органични атоми, те могат да функционират ефективно. Когато те са унищожени чрез убиване на животното и сготвянето на храната, виталните сили, включващи атомите от аминокиселините се изгубват."

Можете да видите как протеинът веднага променя своята структура като пуснете едно яйце в горещ тиган. Веднага след като се докосне до топлината, прозрачният, течен и подвижен желе-подобен белтък става жилав и бял. Протеинът не е едно и също вещество преди и след като е била сготвен. В книгата "The High Energy Diet"/"Високо енергийната диета" д-р Дъглас Греъм пояснява че "протеинът се унищожава при около 66 градуса Целзий." При тази температура, казва той, химичните връзки и структурата на протеина са "де-натурирани" и след като това се случи, няма нищо, което да можем да направим, за да възстановим "де-натурирания" протеин.

Така че, ние имаме три варианта за това как се чувстваме относно разликата между суров и сготвен протеин. Ние можем да вярваме, че:

  а.  нашите живи клетки нямат никаква полза от мъртвите атоми и денатурирани протеини от готвената храна;

  b.  може би получаваме някаква малка полза от сготвения протеин дори и по-голямата част от него да е неусвоим протеин който причинява здравословни проблеми (дори и да не разбираме как умъртвените атоми могат да станат изграждащи тухлички за нашите живи клетки);

  c.  или можем да приемем ортодоксалната медицинска и диетологична "мъдрост" че въпреки сготвен, мъртвият и денатуриран протеин е просто толкова здравословен колкото живия протеин от суровите храни (и да се опитаме да не мислим за разликата между жива и мъртва храна която вкарваме в нашето тяло).

Първата позиция a), която се защитава от хора като George Malkmus би била разглеждана като най-радикалната от медицинската и диетична върхушка. (Запоменете, тези "експерти" са същите които - не много отдавна - казваха че хората не могат да си набавят достатъчно протеини от плодовете и зеленчуците и препоръчваха употреба на протеини в количества за които сега знаем че са здравна заплаха.)

Втората позиция b) е един компромис. Но третата позиция, която е текущата официална държавна политика е най-трудно защитимата. Може би когато доказателствата се разгледат по-внимателно тази позиция ще се промени, така както и много други официални, ортодоксални позиции по отношение на храненето еволюираха. Доказателствата за превъзходството на суровата храна са достъпни от десетилетия, но информация която противоречи на икономическите интереси достига бавно до масите. Като обобщение на тези доказателства:

  * Всички животни в дивата природа ядат сурова храна, така че диви животни в плен са ни осигурили добър начин да сравним ползите на суровата храна спрямо готвената храна. В началото на 1900-те е било често срещано в зоологическите градини, циркове и т.н., за да се спестят пари да се хранят животните с ресторантски отпадъци. Смъртността на тези животни обаче е била висока и опитите те да бъдат размножаване не са били много успешни. Когато диетите им са били променени на естествени, сурови храни, здравето им, продължителността на живота им и размножаването са се подобрили в огромна степен. Изследване от този тип в Зоологическата градина на Филаделфия е било описано през 1923 година в книгата на Dr. H. Fox наречена "Disease in Captive Wild Animals and Birds".

  * Едно от най-известните изследвания на сурова срещу сготвена храна с животни е продължилият 10 годишен изследователски проект извършен от Dr. Francis M. Pottenger, извършен с 900 котки. Резултатите от изследването са публикувани през 1946 година в списанието American Journal of Orthodontics and Oral Surgery. Д-р Pottenger е давал една и съща храна на двете групи котки като едната група е получавала храната си сурова а другата сготвена. Резултатите драматично показват предимствата на суровата храна над сготвената.  Котките на сурова, жива храна са раждали здрави котенца година след година без болни и без преждевременни раждания. Но котките хранени със същата храна но сготвена са развили сърдечно-съдови заболявания, рак, бъбречни заболявания, заболяване на щитовидната  жлеза, пневмония, парализа, загуба на зъби, артрит, родилни трудности, намален сексуален интерес, диария, раздразнителност, проблеми с черния дроб и остеопороза (същите заболявания често срещани в нашето човешка култура на готвени храни). Първото поколение на котенца от котки, хранени с готвена храна са били болни и анормални, второто поколение често са се раждали болни или мъртви, а майките от третото поколение са вече стерилни. Много от същия модел може да бъде видян и при хората. В книгата си от 1988 година, "Improving on Pritikin", Ross Horne отбелязва: "Съществува връзка между готвенето и преработката на храните и честотата на раковите заболявания, и същевременно е факт, че пациенти с рак се възстановяват най-добре на напълно сурова вегетарианска храна... Това показва, че когато жизненоважни органи са в най-ниското си функционално състояние, само суровите храни правят възможно тялото да си поддържа здравето. От това следва, че ако суровата храна позволява на едно разрушено тяло да си възстанови здравето, то суровата храна осигурява максимална полза за всеки - болен или здрав."
В своята книга от 1980 година, "Здравната Революция"/"The Health Revolution", Horne пише: "Готвеният протеин е труден за смилане, и когато непълно разграден протеин влиза в дебелото черво той се разлага и се образува амоняк."

Horne цитира Д-р Willard Visek, професор по клинични науки в University of Illinois Medical School казвайки: "Храносмилането на протеините води до постоянно отделяне на големи количества амоняк в нашия чревен тракт. Амонякът се държи като химикалите, които причиняват рак или насърчават растежа му. Той убива клетките, увеличава вирусната инфекция, отразява се на скоростта, с която клетките се делят и увеличава масата на лигавицата на червата. Това, което е интересно е, че в дебелото черво честотата на случаите на рак кореспондира с концентрацията на амоняк." Д-р Visek е цитиран в The Golden even Plus One, от д-р C. Samuel West, като каза: "Амонякът, който се произвежда в големи количества като отпадъчен продукт от метаболизма на месо е силно канцерогенен и може да доведе до развитие на рак."

* Готвенето на храната създава много видове мутагени, особено при протеините.  "Мутагените са химикали, които могат да променят ДНК в ядрото на живата клетка, като така се увеличава риска клетката да стане ракова," обяснява Horne. "Повечето мутагени изглежда се формират от ефекта на готвенето върху протеините", според д-р Оливър Алабастър, професор по медицина и директор на Изследване на Рака в Университета George Washington в книгата си от 1985 "Какво можеш да направиш за да предотвратиш рака"/"What You Can Do to Prevent Cancer". Хорн по-нататък цитира книгата на Алабастър като пише: "Изпичането на хамбургери, говеждо месо, риба, пиле, или някое друго месо ще създаде мутагени, така че това изглежда е неизбежна последица от процеса на готвенето. Други мутагени се образуват от готвенето на въглехидратите. Дори нещо толкова невинно като препичането на хляб е доказано, че създава мутагенни химикали чрез процес, известен като "browning reaction"/реакция на препичането. Тази реакция също се случва когато картофите и месото се пържат или когато захарите се нагряват. Обратното, много малко екстракти от плодове и зеленчуци са мутагенни. Фактът е че е точно обратното. Лабораторните тестове са доказали че много от субстанциите в храните (включително зеле, броколи, зелен пипер, патладжан, лук, ананас, ябълки, джинджифил и ментови листа) могат да подтиснат действието на мутагените."

* А и резултатите от личната опитност на многото хора, които са преминали към предимно сурови храни и вегетарианска диета са още по-впечатляващи от научните лабораторни находки. Откакто George Malkmus излекува рака си на дебелото черво и други заболявания преди 18 години чрез преминаване към диета от сурови плодове и зеленчуци, той е повел много други в същата посока. Личните признания и писмата на много от тези хора са се появили в страниците на този бюлетин ... хора, които са се възстановили от рак, сърдечни заболявания, множествена склероза, диабет, артрит, затлъстяване, коремна болка и други. Всичко това от нещо толкова просто като промяна към вегетарианска диета от основно сурови плодове и зеленчуци, с акцент върху прясно изстискан зеленчуков сок. (Изцеждането на сок е важно, защото хранителните вещества в суровия зеленчуков сок могат да достигнат до клетъчно ниво по-бързо и по-ефективно с тези хранителни вещества, отделени от целулозата. Това позволява на енергоемкия и просължителен във времето процес на храносмилане да се избягне.) Но George Malkmus не беше първият - нито ще бъде последният човек да постигне прекрасни резултати от преминаване на хората към сурови храни. Получените резултати от Rev. Malkmus и Hallelujah Acres са много подобни с другите, които са поставили акцент върху храненето със сурови храни и прясно изцеден зеленчуков сок. Д-р Норман Уокър беше сериозно болен в ранните си 40-те години, но се излекува със сокове от сурови зеленчуци и доживя до над 100 години, написвайки последната си книга след като премина границата от един век.
И от 1920-те години Герсон терапията, разработена от д-р Макс Герсон е дала резултати с пресни зеленчукови сокове, които са били несравними с ортодоксалната медицинска практика. "Нелечими" болести се лекуват в клиниката Герсон като рак на белия дроб, меланома, лимфома, рак на костите, рак на дебелото черво, рак на гърдата, рак на мозъка, рак на черния дроб, рак на простатата, множествена склероза, тежка астма, емфизема, ревматоиден артрит, диабет, лупус и други.

Така че, независимо дали разглеждате научни анализи или опита от реалния живот, има доминиращо доказателство за превъзходството на суровия протеин над готвения протеин. Научният анализ на разликата между живите и умъртвените атоми които стават градивните елементи на нашето тяло, денатурирането на протеина и мутагените, причинени от готвенето на протеин помагат да се обяснят много здравословни проблеми, причинени от прекомерни количества неусвоим, готвен протеин, както и отлични резултати постигнати от хора превключили на сурова храна.

5) Причините готвеното месо да не е добър източник на протеини за хората е както поради това че се готви и защото е месо. Всъщност, готвеното месо не е добър източник на протеини за никое животно (както показват лабораторните тестове).

И месото под каквато й да е форма не е добро за хората. Както беше отбелязано от Diamonds в книгата "Living Health"/"Живо Здраве", ние не разполагаме с храносмилателна система, проектирана да асимилира протеин от плът. Ние нито имаме зъбите на хищниците, нито слюнката им. Нашата алкална слюнка е предназначена за смилане на сложни въглехидрати от растителна храна, докато слюнката на хищниците е толкова кисела, че тя действително може да разтвори кости. Хората не са в състояние да се справят с холестерола и пикочната киселина в месото. Храносмилателния тракт на месоядните животни е къс, около три пъти дължината на тялото им, което позволява бързо отстраняване на разлагащото и загниващо месо. Всички тревопасни имат дълги черва, от 8 до 12 пъти дължината на тяхното тяло, за да се осигури дълго транзитно време за храносмилане и извличане на хранителните вещества от растителните храни.

А и всички протеини в крайна сметка идват от растенията. Въпросът е дали ние получаваме този протеин директно от растенията или дали се опитваме да го получим втора употреба от животни, които са го придобили от растения.

6) Яденето на месо - или протеин като цяло - не ни дава сила, енергия или издръжливост. Един от най-лесните начини да се развенчае теорията, че месото е нужно за сила е да погледнем към животинското царство. Тревопасните животни като говеда, коне и слонове са известни за якост и издръжливост. Кой хищник е имал силата или издръжливостта да бъде използван като товарно животно?

Най-силният бозайник на земята, според размера (на кг живо тегло) е горилата със сребрист гръб (silverback gorila) която е три пъти по-тежка от човека, но има 30 пъти човешката сила. Тези горили "не ядат нищо друго освен плодове и бамбукови листа и могат да преобърнат колата ви ако поискат", Diamonds отбелязва в "Living Health". (бел на прев: тази горила с тегло около 160-240 кг може да повдигне 2000 кг - тя яде около 15/17 кг плодове на ден.)  Трудно да се спори че някой се нуждае от месо за сила.
И протеинът не ни дава енергия. Протеинът е за изграждането на клетки. (бел. на прев: аминокисилините са градивните тухли, тялото не оперира с протеини) Горивото което предоставя енергия на нашите клетки идва от фруктозата и въглехидратите от плодовете и зеленчуците.

Както се посочва от John Robbins в книгата "Diet for a New America" много изследвания посочват, че нуждата от протеини на тялото ни не е по-висока по време на тежка работа и тренировки сравнено с периодите на почивка. Robbins пише: "Вярно е, имаме нужда от протеини, за да се възпроизведат ензимите, да се възстановят кръвните клетки, за растежа на косата, за производство на антитела и за някои други специфични задачи ... (Но) проучване след проучване установяват, че изгарянето на протеини по време на тренировка не е по-високо, отколкото при почивка. Поради това Дейв Скот (вегетарианец) поставя световни рекорди по триатлон без да консумира много протеин. А и защо Сиксто Линарес може да плува 4.8 мили, да върти педали 185 мили и тича 52.4 мили за един ден без месо, млечни продукти, яйца или каквито й да е протеинови добавки в диетата си. Популярната идея, че ние се нуждаем от екстра протеин ако работим усилено се оказва просто още една част от цялата митология на протеина. Поговорката "Говеждото ни дава сила" ни е натрапена от тези, които печелят от нашия навик да ядем месо." За да се покаже как е добре "обоснована" тази позиция в съвременното научно познание, Robbins цитира Националната Академия на Науките да казва: "Mалко са доказателствата, че мускулната активност увеличава нуждата от протеин."

Протеинът изисква повече енергия за храносмилане от всеки друг вид храна. В "Your Health, Your Choice"/"Вашето здраве, вашият избор", д-р Тед Мортър младши пише: "Протеинът е отрицателна енергийна храна. Протеинът е кредитиран с това че е енергиен източник. Обаче за да се усвои се използва енергия и още енергия е нужна за да се неутрализира излишната киселинна пепел която остава след него. Консумацията на протеин използва повече енергия, отколкото се генерира. Протеинът е отрицателен източник на енергия."

Изданието от 1978 година на списанието на Американската Медицинска Асоциация (American Medical Association) предупреждава спортистите срещу приемането на протеинови добавки, отбелязвайки: "Спортистите се нуждаят от същото количество протеинови храни както и не-спортистите. Протеините не увеличават силата. Всъщност, често е нужна по-голяма енергия за да се храносмилат и метаболизират  излишните протеини."

Повечето спортисти не са наясно с тази информация за протеина, но има опити да се популяризира това предупреждение. Например, George Beinhorn пише в изданието на "Bike World" от април 1975: "Излишъкът от протеини отслабва енергията от работещите мускули ... Също така е открито, че прекалено много протеин е всъщност токсичен. От елементарна гледна точка, той е отровен ... Протеинът се радва на прекрасна репутация сред спортистите. Всичките фразите като "протеинова сила", "протеин за енергия", "протеинови хапчета за трениращи спортисти" ... са неверни и подвеждащи."

John Robbins дава допълнителни доказателства за това твърдение в "Realities for the 90's" със списък на някои от най-великите спортисти в света, всички притежатели на световните рекорди в своята област, които са вегетарианци:

Dave Scott

Dave Scott, шест кратен победител на триатлона Ironman (и единственият човек, спечелил го повече от два пъти); Sixto Linares, световен рекордьор в 24-часовия триатлон; Paavo Nurmi, 20 световни рекорда и девет олимпийски медала в бягането на дълги разстояния; Robert Sweetgall, световен лидер в ходенето на ултра-големи разстояние; Murray Rose, световни рекорди в свободен стил на 400 и 1500 м; Estelle Gray and Cheryl Marek, световен рекорд в колоездене в тандем в пресечена местност; Henry Aaron, шампион за всички времена на Major League по хоумрънс; Stan Price, световен рекордьор в bench press; Andreas Cahling, Mr International бодибилдинг шампион; Roy Hilligan, Mr America бодибилдинг шампион; Ridgely Abele, шампион на осем национални първенства по карате; и Dan Millman, световен шампион по гимнастика ... всички вегетарианци (бел на прев: и многo други като Карл Люис http://www.greatveganathletes.com/carl-lewis-vegan-olympic-sprinter и т.н.)  Това е списък, който ще изненада средният американец, на базата на това, което сме били научени да вярваме за протеина и месото.

Като обобщение, трудно е да се избегне извода, че на практика всичко, което ни е казано за протеина е грешно. Ние не се нуждаем от толкова протеини, както са ни учили и консумирането на прекалено много протеин е опасно за здравето ни. Ние нямаме нужда да ядем "пълноценен протеин." Нашето тяло се нуждае от протеини от сурови храни, тъй като градивните елементи за нашите живи клетки са живи а не мъртви. Готвеният протеин съдържа мутагени, които са опасни за здравето ни и някои експерти по храненето твърдят че готвените протеини са невъзможни или много трудно да бъдат усвоени. Сготвеното месо не е добър източник на протеин. И протеинът няма нищо общо със силата, енергията или издръжливостта.

Разбира се, че протеинът е важен. И най-добрият източник на протеин е от същите сурови плодове и зеленчуци, които осигуряват всички други хранителни вещества - витамини, флавоноиди, минерали, ензими и въглехидрати - от които се нуждаем.  

Най-добрият начин да получим всички тези хранителни вещества, включително протеин, е да се яде добре балансирана и разнообразна диета от пресни, сурови плодове и зеленчуци. Процентът на калории от протеина в повечето плодове и зеленчуци е равна или надхвърля този на майчиното мляко, което е проектирано да отговори на нуждите ни от протеин във времето на най-бързия ни растеж. Така че не позволявайте на никого да ви каже, че не можете да получите достатъчно протеин от плодове и зеленчуци.

Когато рагледате здравословните проблеми, причинени от консумацията на твърде много неусвояеми (сготвени) протеини, се налага извода, че тялото ни е жив организъм, съставен от живи клетки, като протеинът съставя около 15 процента от тялото ни, следователно протеинът който желаем да консумираме е жив, а не мъртъв. Консумирането на голямо количество мъртъв, сготвен протеин е подобно на консумирането на мега-дози синтетични витамини, които не могат да се асимилират. По-добре е да се фокусираме върху качеството, а не върху количеството на хранителните вещества и да направим така че протеина (и другите хранителни вещества), които консумираме да са в естествена, жива форма, която тялото ни може да асимилира на клетъчно ниво и да използва, за да се изградят здрави нови живи клетки.

Бел на преводача: Оригиналната публикация на английски е тук
В коментара по-долу съм дал връзки към всички книги цитирани по-горе.
Благодаря за вниманието!
Перфектно здраве!