Възхвалявайки демокрацията, Ейбрахам Линкълн казва, че можеш да заблудиш всички понякога и само някои от нас винаги, но след това спин докторите разбират, че това е всичко, което е нужно да направят.
1/ Най-ефективната и най-безспорната форма на човешки контрол е тази, която населението не вижда.
2/ Кой ще се разбунтува, че не е свободен, когато си мисли, че е свободен?
3/ Ключът към тази илюзия за свобода е илюзията за избор.
4/ След като хората осъзнаят, че нямат избор по отношение на силата и програмата, която управлява обществото им, им хрумва, че живеят в еднопартийна държава, в тирания.
5/ Следователно задачата на всяка система за контрол е да поддържа фасадата на политическия избор, а централно място в нея заема "правото на хората да гласуват".
6/ Това се разглежда като окончателно потвърждение на "свободното" общество - хората могат да гласуват на всеки четири или пет години, за да "изберат" своето правителство, и следователно по дефиниция те живеят в свободна държава.
7/ Но, разбира се, уравнението "демокрация = свобода" е безсмислица от самото начало. В най-добрия случай демокрацията е диктатура на мнозинството, а в много "демократични" страни правителствата се формират от по-малко от половината гласове.
8/ На населението се продава лъжата, че демокрацията означава свобода, зад която тиранията може да действа незабелязано и така безпроблемно.
9/ За да има стойност един глас, нужно е той да бъде подаден като избор между различни идеологически и политически опции.
10/ Ако тези варианти, с различните си имена, цветове и реторика, са в основата си едни и същи, няма избор и по този начин гласът е безполезен.
11/ С това концепцията за свободна страна е длъжна да се срути, дори и при илюзорната и неубедителна дефиниция, че правото на глас означава, че си "свободен".
12/ Америка и Великобритания са еднопартийни държави без реален избор на политически опции и това е постигнато чрез системна манипулация в продължение на десетилетия.